Името на коктейла предвещава коктейл с любимото на цщл народ алкохол - Водка. 

Интересното е, че единственото общо с Русия е водката в коктейла.

Черният руснак е измислен от бармана Густав Топс през 1949-а в хотел Метропол в Брюксел.

 Рецептата за коктейла може да намерите тук.

В  млечните коктейли основно се съдържа мляко, прясно или кисело, с добавка на плодови или зеленчукови сокове, подправки, ароматизатори, ядки и др. Може да се направи с шейкър или направо в чашата, чрез разбиване на съдържанието с лъжица. 

За придобиване на още по-добър вкус и получаване на гъста еднородна пяна се препоръчва да се приготвя с миксер или блендер. Поднасяйте ги студени или горещи. Студените се приготвят с лед и се сервират в чаши хайбол със сламка, но без лед в чашата. Горещите коктейли се се сервират без сламка в предварително затоплени чаши хайбол.

В млечно-сладоледовите освен мляко и сладолед в съставките влизат и плодови сиропи, ситно счукани ядки (печени, захаросани или солени), разбита сметана, различни подправки. Обикновено се поднасят се във високи конусовидни чаши (тип сауър), като използвате точно определен начин на подреждане – една топка сладолед, плодове, ядки, втората топка сладолед, свареното и подсладено изстудено мляко, подправки, сироп и др.

Хората започват да пият водка още през средновековието, но едва през 1975 г. тя изпреварва по популярност всички други алкохолни напитки в света. От тогава водката не е отстъпила първото място, като днес се предлагат стотици различни марки за всякакъв тип вкусове – от евтини – за всеки джоб, до скъпи и престижни световноизвестни марки.

Когато през 17 век в Русия започва да се произвежда водка за пръв път, цената на един кег (12 литра) е била равна на цената на една крава. Въпреки че била евтин продукт, водката била най-предпочитаната напитка от руснаците и само данъците върху нея представлявали 40% от всички постъпления в Царска Русия.

Разпространението на кафето по света е съпътствано с много куриозни факти. Повечето съвременни любители на тази напитка дори не подозират, колко забавни и любопитни събития съпровождат богатата история на кафето.
През втората половина на XVII век кафето се разпространило в цяла Европа и Северна Америка.За да се задоволи бързо растящата необходимост от кафе, колонизаторите от Европа търсели в тропическите страни региони подходящи за отглеждане на кафе. Така куливирането на кафе добило системен характер.
Холандците били първите европейци, на които се удало да отгледат фиданка кафейно дърво. Много търговци, пътешественици и дипломати се опитвали да откраднат и тайно да пренесат в Европа ценните семена. Едва в 1616 г. щастието се усмихнало на холандеца Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока. Завръщайки се в родината си, той незабавно посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил по-натам за тях, и отгледал от тях няколко фиданки „Кафе Арабика“.По-късно, през 1658 г. предприемчивите холандци създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон (днес Шри Ланка).